Град Санкт Петербург на руски: Санкт-Петербург Флаг Герб Държава Русия Статус град град Санкт Петербург Координати 59°57′00″ с. ш. 30°19′00″ и. д. / 59.95° с. ш. 30.316667° и. д. (G)59.95, 30.316667 Вътрешно делене 18 района Губернатор Георгий Полтавченко Основаване 1703 Предходни имена Петроград, Ленинград Площ 1439 km² Височина на центъра 3 m Официален език руски Население 4 848 700 души (2010) Плътност 3384 д./km² Агломерация 5 400 000 души Часова зона UTC+4 Телефонен код +7 812 Пощенски кодове 190000-199406 Автомобилен код 78, 98, 178 Сайт http://gov.spb.ru/ Санкт Петербург Санкт Петербург в Общомедия

Входът на Зимния дворец, част от Ермитажа

Крайцерът „Аврора“, символ на Октомврийската революция

Санкт Петербург (на руски:  Санкт-Петербург, sankt pʲɪtʲɪrˈburk) е град от федерално значение в Русия, разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 година - Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.

Основан на 27 май 1703 година от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728-1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан "северната столица на Русия". С 4,9 милиона жители днес градът е втори по население в страната след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.

Санкт Петербург често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл.^[1] Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът — най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната. ^[2]

География

Разположен е в Северозападна Русия, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Площ - 1,4 хил. кв. км. Със своите 4 568 047 жители (2008) той е четвъртият по големина в Европа и най-северният град с над 1 милион жители.

Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случват да са меки. Средната дневна температура през юли е 22°C (72°F); летният максимум е около 34°C (93°F), зимният минимум е около -27°C (-17°F). Рекордно ниската температура е -35,9° C (-33°F), регистрирана през 1883. Средната годишна температура е +4°C (39°F).

По изобилие на вода градът заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река Нева , извираща от Ладожкото езеро, носи водите си през него по протежение на 28 километра. Средната ширина на образуваната делта е 340-650 м. В пределите на града текат около сто реки, рекички и потоци, водната площ достига 1/10 от площта на града, над които са построени около осемстотин моста, без да се броят промишлените, в това число – 218 пешеходни. Най-дългият мост е Болшой Обуховский.

Река Нева в рамките на града обикновено замръзва през ноември-декември, разчупването на леда е през април. От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 24 см. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му. Метеорологичните условия са доста променливи през цялата година.

Средните годишни валежи са 600 мм и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78%.

История

Градът е основан от цар Петър Велики на 27 май (16 май стар стил) 1703, за да бъде „прозорец към Европа“ (на руски: "Окно в Европу"). Новият град имал важно стратегическо значение за поддържане на водния път от Русия за Западна Европа. Първото здание, което е трябвало да бъде построено, била Петропавловската крепост на остров пред устието на река Нева.

От 1712 до 1918 г. Санкт Петербург е столица на Руската империя. През 1715 е основана Морската академия. През 1719 е открит първия обществен музей в Русия „Кунсткамерата”. През 1756 е основан първият обществен театър. Според официално приетата версия Санктпетербургският университет е основан през 1724 г. През 1825 г. избухва въстанието на декабристите. В началото на XX век е средище на въстанието от 1905 г. и на Февруарската революция.

През 1917 г. е център на Октомврийската революция, наложила съветската власт в страната и довела до създаване на Съветския съюз на мястото на Руската империя. Година по-късно столица става гр. Москва.

По време на Втората световна война Ленинград e обсаден от германците от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 година. По заповед на Хитлер градът e бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси, което води до смъртта на близо 1 млн души, 800 000 от които — мирни граждани. Заради проявената храброст на жителите му Ленинград е провъзгласен за град-герой на 1 май 1945.

През 1991 г. След всенародно допитване на града е върнато старото име Санкт-Петербург.

Забележителности

През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му (Царское село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Ропша, Пулково, Шлиселбург и Кронщат) са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

В Санкт- Петербург са живели и творили много известни личности. В Художествената академия са учили Карл Брюлов и Иля Репин. В Петербург Менделеев съставя Периодичната система. През 1738 г. е открита танцувалната школа, положила основите на Мариинския театър.

В Петербург са живели много известни творци като Пьотр Илич Чайковски, А.С.Пушкин, Ф.М.Достоевски, А.П.Чехов, Александър Блок, Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и др.

Териториално деление

Териториално-административно деление на Санкт Петербург

Санкт Петербург е град с федерално значение, който включва в състава си и други селища. Той се дели на 18 района със 111 муниципални образувания — 81 муниципални окръга, 9 града и 21 села. Районите са следните:

1. Адмиралтейски
2. Василеостровски
3. Виборгски
4. Калинински
5. Кировски
6. Колпински
7. Красногвардейски
8. Красноселски
9. Кронщатски
10. Курортен
11. Московски
12. Невски
13. Петроградски
14. Петродворцов
15. Приморски
16. Пушкински
17. Фрунзенски
18. Централен

Дворцовият площад нощем

Побратимени градове

• Адана, Турция
• Акаба, Йордания от 2003 г.
• Александрия, Египет
• Алмати, Казахстан
• Антверпен, Белгия от 1958 г.
• Баку, Азербайджан
• Банкок, Тайланд
• Барселона, Испания от 1985 г.
• Бордо, Франция
• Варна, България
• Варшава, Полша
• Венеция, Италия от 2006 г.
• Видин, България
• Витлеем, Палестина
• Гданск, Полша
• Генуа, Италия
• Грац, Австрия
• Гьотеборг, Швеция
• Даугавпилс, Латвия
• Дрезден, Германия
• Душанбе, Таджикистан
• Единбург, Великобритания
• Ереван, Армения
• Загреб, Хърватия от 1968 г.
• Иматра, Финландия
• Истанбул, Турция
• Исфахан, Иран
• Квебек, Канада
• Кейптаун, ЮАР
• Киев, Украйна
• Коломбо, Шри Ланка
• Котка (град), Финландия
• Кошице, Словакия
• Лапеенранта, Финландия
• Лвов, Украйна
• Лион, Франция
• Лос Анджелис, САЩ
• Манчестър, Великобритания
• Марибор, Словения
• Мелбърн, Австралия
• Микели, Финландия
• Милано, Италия
• Минск, Беларус
• Монтевидео, Уругвай
• Мумбай, Индия
• Николаев (град), Украйна
• Ница, Франция
• Одеса, Украйна
• Орхус, Дания
• Осака, Япония
• Ош, Киргизстан
• Париж, Франция
• Перник, България
• Петрозаводск, Русия
• Пирея, Гърция
• Пловдив, България
• Прага, Чехия
• Пусан, Република Корея
• Рио де Жанейро, Бразилия
• Рига, Латвия
• Ришон ле Цион, Израел
• Ротердам, Холандия
• Сантяго де Куба, Куба
• Севастопол, Украйна
• Сейнт Питърсбърг, САЩ
• Солун, Гърция
• София, България
• Стокхолм, Швеция
• Талин, Естония
• Тампере, Финландия
• Тбилиси, Грузия
• Тегу, Република Корея
• Турку, Финландия от 1953 г.
• Хавана, Куба
• Хавър, Франция
• Хайфа, Израел
• Хамбург, Германия
• Харков, Украйна
• Хартум, Судан
• Хелзинки, Финландия
• Хошимин, Виетнам
• Чънду, Китай
• Шанхай, Китай

Галерия

• 

  Петропавловската крепост

• 

  Изглед от Дворцовия площад

• 

  Зимният дворец нощем

• 

  Невският проспект нощем

• 

  Английската крайбрежна ул. с Исакиевския събор

• 

  Николската морска катедрала

• 

  Казанската катедрала

• 

  Катедрала „Възнесение Христово“

• 

  Нарвската триумфална врата на Площада на стачките

• 

  Маринският оперен театър2

• 

  Историческият Смолни институт, днес седалище на губернатора

Бележки

1. ↑ V. Morozov. The Discourses of Saint Petersburg and the Shaping of a Wider Europe. Copenhagen Peace Research Institute. 2002. Ciaonet.org
2. ↑ Exploring St. Petersburg / The Hermitage. // Geographia.com, 1990-01-06. Посетен на 2010-01-25.

Вижте още

• Блокада на Ленинград
• Личности, свързани със Санкт Петербург

Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Санкт Петербург.

• Официален сайт
• Телефонен указател на Санкт Петербург
• Карта на Санкт Петербург.

50-те най-големи града в Русия по население Москва · Санкт Петербург · Новосибирск · Екатеринбург · Нижни Новгород · Самара · Омск · Казан  · Челябинск · Ростов на Дон · Уфа · Волгоград · Перм · Красноярск · Воронеж · Саратов · Краснодар · Толиати · Ижевск · Уляновск · Барнаул · Владивосток · Ярославъл · Иркутск ·  · Тюмен Махачкала · Хабаровск · Новокузнецк · Оренбург · Кемерово · Рязан · Томск · Астрахан · Пенза · Набережние Челни · Липецк · Тула · Киров · Чебоксари · Калининград · Брянск · Курск · Иваново · Магнитогорск · Улан Уде · Твер · Нижни Тагил · Ставропол · Белгород Архангелск ·

Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Република Карелия • Коми • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен

Градове-герои в СССР Керч · Киев · Ленинград · Минск · Мурманск · Москва · Новоросийск · Одеса · Севастопол · Смоленск · Сталинград · Тула · Брестка крепост (крепост-герой)